Луна

Луна

В тишината дивна на нощта
циганка млада пеела сама.
В мелодия нежна обличала тя,
легенда древна за бледата луна.

Как някога в прастари времена
живеела девойка една.
И как пред нейната красота
бледнеели дори звездите в нощтта.

Но на красотата и завидяла
вещица стара и погрозняла.
Тя обрекла девойката на лунна самота,
заточвайки я високо в черните небеса.

Луната пръска сребърни лъчи
и за изгубиния си живот тъжи.
Балалайката свири още мелодията позната,
а циганката продължава да пее за луната.

Скърби луната под звезден покров.
Скърби и циганката за своята любов.
И двете оплакват своята съдба,
пеят и будуват чак до утринта.