Бард

Бард

Тънки пръсти по струните танцуват.
Меден глас разкрива нечия душа.
Дяволите по трибуните го псуват.
Трудно тегли барда своята съдба.

И песента му като приказка
разказана за малките деца,
сякаш пропуква мойта стойка
и кара ме да полетя.

Нощта в прозореца запраща камъче.
Не е нощта, а моят бард любим
Той чака под балкона ми съгласие
да влезе във живота ми, дори
и двамата да знаем, че това
ще продължи едва до сутринта.

Така, от него само спомена остава
и тлеещата във сърцето ми жарава.