Страх

Страх

Страхът сковава ме изцяло.
Студът пронизва мойто тяло.
Скитосвам в тъмното сама.
Объркана, се лутам във нощта.
Къде си ти? Защо те няма?
Не казвай "всичко бе измама"!
Аз чакам те, при мен ела,
не ме оставяй вън сама.
Страха отново нокти впива,
когато гледам как момчето си отива.

Луна

Луна

В тишината дивна на нощта
циганка млада пеела сама.
В мелодия нежна обличала тя,
легенда древна за бледата луна.

Как някога в прастари времена
живеела девойка една.
И как пред нейната красота
бледнеели дори звездите в нощтта.

Но на красотата и завидяла
вещица стара и погрозняла.
Тя обрекла девойката на лунна самота,
заточвайки я високо в черните небеса.

Луната пръска сребърни лъчи
и за изгубиния си живот тъжи.
Балалайката свири още мелодията позната,
а циганката продължава да пее за луната.

Скърби луната под звезден покров.
Скърби и циганката за своята любов.
И двете оплакват своята съдба,
пеят и будуват чак до утринта.

Птица

Птица

Кацам на прозореца ти като самотна птица.
За подслон те моля под червената зорница.
Не чупи крилете ми,
ако желаеш сърчето ми.
Ти погуби птицата в мен.
Не чакай да остана нито ден.
Политам аз на утринта във зноя.
Така и не се научих да бъда твоя.
Как очите си изплаках ти така и не разбра,
но на прозореца ти лежат още моите крила.

Раздяла

Раздяла

Чувствам болката в твойте очи.
От страданието ти и мен ме боли.
Няма нищо по-страшно от самотата.
Пред великата празнота са безсилни словата.
Не ми е нужна такава свобода,
в чиято сянка любовта е мъртва.
Тичам към теб, но се спъвам по пътя.
Правя крачки към пропастта,
но теб те няма отвъд.
Падам на колене и ти отдавам своята плът.
Само пепел остана от нашата страст.
Сега самотата поглъща ни в своята паст.
Отрова сладко-горчива бе любовта.
За жалост отдавна изчерпахме дозата.

Краски

Краски

Черното се откроява в тъмнината,
но фона бял луната пак искри.
Уви не зная аз душата
със кой цвят ще се различи.

Нима душите са еднакви,
на светеца и на вечния злодей?
Не са ли всички те обрекли
самотата си на някой кей?

Стоя на този кей далечен
и слушам много стара песен,
в която пеят как през тъмнината
пътя твой показвала дъгата.

Бард

Бард

Тънки пръсти по струните танцуват.
Меден глас разкрива нечия душа.
Дяволите по трибуните го псуват.
Трудно тегли барда своята съдба.

И песента му като приказка
разказана за малките деца,
сякаш пропуква мойта стойка
и кара ме да полетя.

Нощта в прозореца запраща камъче.
Не е нощта, а моят бард любим
Той чака под балкона ми съгласие
да влезе във живота ми, дори
и двамата да знаем, че това
ще продължи едва до сутринта.

Така, от него само спомена остава
и тлеещата във сърцето ми жарава.

Отхвърляне

Отхвърляне

Целувка последна
и после край.
Нощта вълшебна
приключи май.

Почакай върни се.
Нима не знаеш?
Хайде, осъзнай се!
Защо нехаеш??

Сърцето ми мили за тебе бие.
Твойто безразличие ще ме убие.
Ела при мен, прегърни ме
и в свят далечен понеси ме.

Ступор

Ступор

Остри нокти плътта ми разкъсват.
Леден огън припламва в нощта.
Бледи сенки проблясват във мрака.
Черни гарвани искат да полетят.

В легло от тръни лежа неподвижно.
Убиват ме бавно, аз просто стоя.
В ума ми крясъци блъскат се силно.
В устата заглъхват и само мълча.

Само очите ми помнат искрата,
с която до скоро цяла пламтях.

Орис

Орис

Злата съдба на комар с живота играе.
Човече нищожно само гроба си копае.
Благословията проклятие наричаш
и смисъла на живота си отричаш.
Нима не си струва да минеш през всичко,
за да накрая усмивка едничка?
Пътека без камък, роза без бодли...
Знай това не е живот, а мечти.

Жестока красота

Жестока красота

В мрака проблясват зелени очи,
вятър развява червени коси.
В Нея гори плам неугасим.
Тя пали копнеж необясним.
Владее стихии древни и зли.
Целувката и твоята воля съкруши.
Падаш безсилен в плен на красота,
пред която бледнее дори смъртт.
Доброто злото винаги надвива,
за жалост история такава само в приказките бива.

***

***

Зловещо проблясва гола скалата.
Луната обагря в сребро водата.
Седя на брега със разбити мечти,
Ще отмият ли болката тези вълни.

Нима е късно да полетя.
Нима нямам глас да крещя.
Аз искам да се рея високо в небето
И като риба да плувам в морето.

Подай ми ръка,
нека знам, че те има.
Да минем през пропастта
на жестоката зима.

Бъди вятъра под крилата ми.
Бъди надеждата в душата ми.
Накарай ме отново да мечтая,
нека отново в облаците витая.

Дулсинея

Дулсинея

Едно момиче, спретнато и стройно,
кръстосва улиците в равен монотон.
Погледнеш ли я става ти спокойно,
тя вдъхва вярята в забравения том.

Том от роман любим и нереален.
И прозвището Дулсинея носи тя,
със име старо с аромат омаен,
облечена във рокля от цветя.

Тя пак върви, излъчва отегчение
и чака своя Дон Кихот да я спаси.
А той потънал във забвение
се бори не със мелници а със мечти.
Мечти, които днес погубват всеки
посмял на пук и той да полети.

Фантазия

Фантазия

Там фантазията среща реалността,
Въображение се стапя в безразличие.
Това е моят свят, където мисълта
Разбива се в човешкото двуличие.

Ела със мен във гъстата гора
Създадена от моята фантазия.
Нека избягаме от реалността
в красивото магично многообразие.

Аз съм тук! Ела при мене ти
в замъка с въздушните стени.
Във принца превърни се ти,
но не от тези, тъй наречени „чаровни”.

Тук няма граници, пространство, време.
Ключът е нашата мечта, развяваща всяко бреме.