Дулсинея

Дулсинея

Едно момиче, спретнато и стройно,
кръстосва улиците в равен монотон.
Погледнеш ли я става ти спокойно,
тя вдъхва вярята в забравения том.

Том от роман любим и нереален.
И прозвището Дулсинея носи тя,
със име старо с аромат омаен,
облечена във рокля от цветя.

Тя пак върви, излъчва отегчение
и чака своя Дон Кихот да я спаси.
А той потънал във забвение
се бори не със мелници а със мечти.
Мечти, които днес погубват всеки
посмял на пук и той да полети.