Страници

сряда, 23 юни 2010 г.

***

***

Зловещо проблясва гола скалата.
Луната обагря в сребро водата.
Седя на брега със разбити мечти,
Ще отмият ли болката тези вълни.

Нима е късно да полетя.
Нима нямам глас да крещя.
Аз искам да се рея високо в небето
И като риба да плувам в морето.

Подай ми ръка,
нека знам, че те има.
Да минем през пропастта
на жестоката зима.

Бъди вятъра под крилата ми.
Бъди надеждата в душата ми.
Накарай ме отново да мечтая,
нека отново в облаците витая.

Няма коментари:

Публикуване на коментар